Как да се справяме с емоциите на тийнейджърите

Ако някога сте си имали работа с тийнейджър, знаете, че това е една топка от емоции. Всичко, което се случва в живота на тийнейджъра, е важно. Най-важното. Всичко, което казвате, може да го обиди или нарани. В никакъв случай не трябва да омаловажавате причината, която е довела до някоя криза в емоциите. Направо си спестете изрази като: „Забрави го“, „Нищо ти няма“, „Карай нататък“, „И утре е ден“ и т.н. И все пак е важно да останем близо до детето.

Ето как можем да помогнем на тийнейджъра да овладее емоциите си:

1. Разпознаване и назоваване на чувството

Чувствата не са толкова страшни и неподвластни на укротяване, когато ги разпознаваме и можем да ги назовем. Освен това е изключително полезно да знаем, че всички останали също ги изпитват. Тийнейджърите обикновено смятат, че начинът, по който се чувстват, е уникален. Сякаш те са единствените, които са се влюбвали, които са се разочаровали, които са страдали. Понякога те създават представата, че знаят всичко и че са подготвени за всичко, а всъщност те не са.

Затова избягвайте да казвате на децата как се чувстват. Например можем да предположим, че дете, което е загубило домашен любимец, е тъжно, защото така бихме се чувствали и ние. Само че може да се чувства и гневно, и уплашено, и ядосано. Изслушвайте, когато им се говори, за да разберете.

2. Приемете чувството като естествени и човешки

Няма добри или лоши емоции, а само човешки и нормални, които трябва да изпитваме и приемаме, за да се променяме и да израстваме. Когато се опитваме да си затворим очите за емоциите, това никога не се получава, връхлитат ни с двойна мощ.

Затова е важно да приемаме емоциите си и да научим и децата си да го правят. Разговорите с тях за чувствата, които изпитват, помагат. Дава им успокоение, че и други хора са се чувствали така. Все пак трябва да внимаваме какви примери им даваме и каква част от живота си споделяме с децата, защото нашите проблеми не бива да се превръщат в проблеми на децата.

3. Самоконтрол

Използвайте инструменти за самоконтрол не за да накарате чувствата да изчезнат, а за да им позволите да бъдат осмислени и приети. Когато виждаме, че децата изпитват болезнени емоции, инстинктът ни е да искаме да ги предпазим и съответно да направим така, че чувствата просто да изчезнат. Да премахнем болката им. Това обаче не е нашата роля като родители. Нито пък е истинската помощ, от която се нуждаят. Трябва да помогнем на децата да контролират емоциите си, като ги снабдим с подходящите „инструменти“ за това.

Това са техниките, които използваме, за да се успокоим по време на кризи. Някои от тях идват по естествен път. Например дълбока въздишка. По този начин получаваме повече кислород, който успокоява. Плачът е друг естествен „инструмент“ за самоконтрол и самопомощ - той е емоционално освобождаване. Въздържайте се да казвате: „Не плачи!“ на дете или на когото и да било. Обикновено го казваме, защото ни е трудно да преживеем чуждото страдание, но всъщност забравяме, че плачът му помага, така че го оставете да се наплаче.

Умения за саморегулиране за тийнейджъри

Училищният психолог за тийнейджъри Бетани О'Риган препоръчва на тийнейджъри техники за справяне с емоциите:

• да се фокусира върху връзката между ума и тялото, като практикува дейности като йога, слушане на приложения за осъзнатост;
• упражнения. Физическата активност раздвижва ендорфините и ни помага да се справим с разочарованието;
• слушане на музика. Можем да изберем успокояваща музика, която да ни успокои. Можем също така просто да изберем музика, която обичаме. Музиката може да повдигне настроението ни и да ни напомни, че все още има неща, които ни радват;
• водене на дневник. Когато отделяме време, за да изразим чувствата си в писмена форма, ние насърчаваме самосъзнанието, самоанализа и по-доброто разбиране на нашите емоции и модели на поведение.

Не забравяйте, че тийнейджърите нямат мозък на възрастен човек.

Колкото и подробно да говорим с децата за чувствата им, е можем да очакваме от тях винаги да се справят с тях адекватно. Мозъкът им няма да достигне състоянието на възрастен, докато не навършат двадесет години. Дотогава онази част от мозъка, която отговаря за разумната преценка, все още няма да е развита. Затова, каквото и да говорят, колкото и арогантни и агресивни дори да са понякога, заемащи вечната самоотбранителна позиция, не забравяйте, че тийнейджърите са още деца, които се нуждаят от подкрепа, като им вдъхнем спокойствие и утеха.

Обекти.бг